След две години в Препа и продължителни изпити (за всичко това някой друг път), бях приет в ENS Lyon.

Преди няколко дни пристигнах (общежитията отварят на 27 август, а администрацията ни иска тук на 1 септември). Та след около 18 часа път (до София, през Прага и накрая в Лион) пристигнах тъкмо в момента, когато администрацията затваря. На косъм да остана без стая за вечерта.

Бях предвидил, че е доста вероятно да пристигна прекалено късно на 1-ви септември и затова се опитах да се свържа предварително с някого от администрацията на училището.
\<мърморене–и-оплакване>
На 16 август писах мейл на адреса на администрацията и две секунди по-късно получих отговор, че този мейл не съществува и какъв е новият адрес, на който трябва да пиша. Защо писмото просто не бе препратено без да ме занимават и защо на заглавната страница от портала на училището има грешен мейл не мога да обясня. Писах на този нов мейл, но пет минути по-късно получих ново писмо съобщаващо ми, че новият адрес въобще не е достъпен. Явно технологии като електронна поща са прекалено объркващи - реших да звъня по телефона. Вдигнаха ми само за да ми кажат, че администрацията все още не е отворила врати. Нямаше какво да правя - подготвих каквото мога от документите и реших да почакам няколко дни, за да пробвам отново да се свържа. През това време получих мейл от някого от училището, че искат да изпратя електронна снимка за някакво досие. Направих го и освен всичко друго писах в отговор какви проблеми имам относно пристигането в Лион. Никаква реакция от тяхна страна повече от седмица. Но за сметка на това вечерта след като пристигнах и си взех стая получих отговор - закъснял и безполезен. И все пак как си взех стая въпреки всичко? През 4-те дни преди да замина за Лион звънях на десетина различни бюра в администрацията на училището. Никой не ми вдигна нито веднъж поне докато не звъннах на една дама отговаряща за студентските… ами за студентския живот (буквален превод на поста ѝ). Тя беше така добра лично да отиде в бюрото на отговорните по записването и да ги предупреди, че ще закъснея с два-три часа. Когато накрая пристигнах и се записах, всички в администрацията бяха мили въпреки, че беше края на работния ден. Единствения проблем беше, че никой никъде не бе написал или предупредил, че ще ми трябва чекова книжка, за да заплатя гаранцията на общежитието. Това си беше сериозен проблем, но един съученик ми написа чека, а аз бях приготвен да му платя в брой.
\</мърморене-и-оплакване>

Имайки предвид, че в момента ENS Lyon и още едно училище се съединяват в обща институция съм способен да разбера защо някои писма се губят и адреси се сменят, но не смятам, че това е оправдание за срещнатите проблеми.

Но пък проблеми имаше само този първи ден. На 2-ри септември отидох до едно от бюрата, за да оправя някои детайли с осигуровката си и от администрацията реагираха ведната, при това бяха изключително мили. Имам още доста документи за оправяне и ще трябва да обикалям града - лекари, банки и агенции по здравното осигуряване, но поне ако има нещо неясно по документите, от администрацията ще ми помогнат веднага. Бях много радостен, че не срещнах дроиди.

В заключение - администрацията не е добре уредена, но работещите там са готови да помогнат. Не знам до каква степен това важи за останалите Grandes écoles, но едва ли ще има голяма разлика.

Ще се опитам в скоро време да опиша общежитията, библиотеката и самото училище. Ще видим какво ще се получи.