Препа може да е по-ужасен от ада.
След като това е уточнено, нека дам подробности. Както вече казах, подготвителните класове (наричани още Prépas) са стъпката преди приема във Висше училище. Две години от много интензивно изучаване на Математика, Физика, Химия, Английски и Философия. След време ще опиша подробно програмата, но за сега ще се съсредоточа на самата идея на този тип образование.
Аз съм от първото поколение българи, които нямат никакви задължения свързани с казармата. Слушал съм от хора с 6-7 години по-големи от мен, колко невероятно трудна е била казармата и как моето поколение сме глезени. Мога да отговоря само “Глупости!”. Вярно, в казармата най-вероятно ще си жертва на простотии и ще трябва да ставаш рано и да си подреждаш стаята и… В Препа не си подреждаш стаята…
В препа стаята ти е от 5 до 8 квадратни метра. Няма място за легло и бюро, за това разполагаш с “двуетажно легло”, само дето първия етаж е бюро. Бюро заемащо 45% от стаята.
В препа можеш да се наспиваш - часовете започват в 8 сутринта. Продължават до 12. Имаш обяд и от 13 до 17 имаш пак часове. Занятията са по два непрекъснати астрономически часа. Това не включва времето което трябва да отделяш за домашни. Нито пък 4-те часа писмен изпит на седмица. Или двата часа устни изпити.
Надявам се, че едно нещо стана ясно: програмта в Препа е многонатоварена. Не е проблем, че часовете са дълги. Работата е там, че са дълги не за да се обсъди материала от всички страни, а защото материалът е страшно много.
За сметка на това учителите се грижат всичко да ти е сервирано. Урок, който не изпуска никой детайл, устен изпит, който не изпуска никоя уловка и писмен изпит, който никой не може да свърши в даденото време. Това не е университетска обстановка. В препа се учи, за да се владее материалът до съвършенство и за да се минат изпити, а не заради самата наука. Това е второто най-важно нещо за препа: учиш за изпит, не защото обожаваш науката.
След всеки изпит има класиране. Класиране. Класиране… Само за това мислиш в Препа. Трябва да успееш по-добре от другия, за да влезеш в по-добро училище (а местата са малко).
И въпреки това в препа намерих много добри приятели. Има ги лудите егоисти, които искат да смачкат всички, но учудващо те са по-скоро изключения въпреки садистичността на учебната система. Повечето хора изпадат в нещо като духовен срив няколко месеца след началото на първата година но обикновено се съвземат и са стабилни за изпитите на края на втората. Но има и самоубийства (имало?).
Също така в препа научих за кратко време неща, които биха ми отнели много по-дълго в университет. Научих ги по неелегантен начин, насила, бързо, но с много подробности. Имайки предвид, че нютоновата физика, класическата електродинамика, основите на хидродинамиката, линейната алгебра и анализът са толкова базови инструменти съм доволен от начина по който научих за тях. Познавам ги в детайли и сега когато съм в ENS мога да се съсредоточа върху модерната наука без да се безпокоя, че пропускам нещо. (Не твърдя, че знам цялата класическа физика или математика, а просто, че ги познавам на много по-добро ниво от колкото, ако бях прекарал времето си в университет. От друга страна, част от креативността на университетското образование е загубена.)
Не бих искал да повторя преживяването, но съм горд, че съм го преминал. Със сигурност сега съм по-слаб физически(споменах ли колко отвратителна е храната в стола и колко се спортува в препа), но по-устойчив психически.
Относно стола: посещавал съм студентски столове, летни училища и съм чувал за столове в казарми. Тези столове не са прекрасни, просто защото трябва да готвят за много хора. Но храната в най-лошия случай се яде, а в най-добрия е вкусна. В препа готвачът в стола се стреми да изгони обядващите/вечерящите. Имало е случаи храната да е добра, но прекалено често се е случвало да ми се приповдига от миризмата или вида на “храната”.